Един горещ следобед в края на юли, докато лежах на плажа и се мажех с фактор 50, съвсем неочаквано реших, че ми трябва татуировка. Не каква да е, а на рамото. И не каква да е рисунка, а котка. Но не обикновена котка. Котка, която си пуши наргиле. И тук става интересно.
## В търсене на перфектната (не)логика
На другия ден, с вече леко избледнял тен и много ентусиазъм, започнах да търся тату-артист. Намерих един, който изглеждаше приличен в Instagram. Снимките му бяха добри, имаше и други котки. Казах си: „Той е човекът.“ Обадих му се и обясних гениалната си идея. Попитах го: „Имаш ли някакви идеи как да изглежда котката?“ Той мълча. Дълго мълча. После каза: „Не, честно казано, нямам.“ Аз: „Супер!“
## Рисунката на живота (или поне на това рамо)
След около час чакане, в студио, което миришеше едновременно на спирт и надежда, той ми подаде лист. На него беше нарисувана котка. С наргиле. Изглеждаше… интересно. Тялото ѝ беше някак прекалено пухкаво, очите ѝ бяха прекалено големи, а наргилето приличаше повече на играчка, отколкото на истински уред за пушене на тютюн. Но аз не се отказах. „Точно това исках!“, казах аз. Той ме погледна странно, но не възрази.
## Болка, мастило и леко съжаление
След около два часа и половина, много „уф-ове“ и няколко кратки почивки, татуировката беше готова. Когато се погледнах в огледалото, първата ми мисъл беше: „Добре, че е на рамото, защото ако беше на челото, щях да се изпозная.“ Втората ми мисъл беше: „Защо, по дяволите, си направих котка, която си пуши наргиле?“ Но вече беше късно.
## Да живееш с избора си
Сега, когато погледна татуировката си, понякога се чудя какво съм си мислел. Друг път се забавлявам, защото наистина е уникална. И макар да не е най-умното нещо, което съм правил, тя е част от мен. И е забавен начин да започвам разговори с непознати. „Какво означава тази татуировка?“ питат те. А аз им отговарям: „Означава, че съм си направил глупава татуировка.“
И тук идва интересното. Когато се смея на себе си, хората около мен също се смеят. И тогава осъзнавам, че може би точно това е смисълът – да се научим да не се взимаме толкова на сериозно. Дори когато си направиш котка, която си пуши наргиле.
