Евровизия и различното

Ако си спомняте, преди седимица-две писах за конкурса “Евровизия”, който излъчи българския участник, и за скандалите покрай избора на Софи Маринова. Присетих се пак тия дни покрай един клип, който ми попадна в нета, с победителките в руската “Евровизия” – удмуртската фолклорна група “Бурановските баби”, която ще представи Русия на международния песенен конкурс – доста добре премислен според мене ход на организаторите на руския конкурс с цел да умилят преситената от еднотипно звучене международна публика. Атрактивни са бабите, спор няма, макар че малко изглеждаха като буфосинхронистки и макар че нас не могат да ни учудят с баби, защото ние си имаме и подуенски, и бистришки, които ако извият гласове, руските баби ще се смушат от срам в ъгъла на сцената. Но не за това, да си мерим гласовете, са тия няколко реда, а за това, че е крайно време организаторите на българската “Евровизия” е да разберат, че единственият ни шанс да шашнем света, като тушираме геополитическите игри, които традиционно се играят на тоя конкурс, е да им представим нещо автентично, много различно и много талантливо. Не е като да нямаме опит с тая работа – нека си припомним участието на Елица и Стунджи през 2007 година с композицията “Вода” и престижното пето място. Защото, когато талантът и автентичното, различното говорят, и геополитическите игрички нямат никакво значение. И оставяйки настрана “Евровизия”,  си мисля, че придържането ни към автентичното, към това, което ни отличава от другите, май е единствения начин да се спасим от рисковете на  глобализацията, която, освен че носи редица благинки за малки народи като нашия, носи и голямата опасност от културно обезличаване и асимилация.