За женската самостоятелност

През почивните дни се срещнах с една приятелка, приятелско рамо да подам. Мъжът й, с когото са заедно от десетина години и имат две дечица, без обяснения си хванал багажа и се изнесъл при любовницата си, с която се оказа, че имали връзка от едно три-четири години. Тя се омъжи веднага след като завърши средното си образование, забременя веднага и макар да беше умна и амбициозна, в грижите около семейството и децата остана без образование и професия. Пък и мъжът й успя да завърти стабилен бизнес, печелеше добре и подсигуряваше финансово семейството, така че едва ли образованието е било на първо място в дневния й ред на майка и домакиня, която трябва да създава комфорт на работещия здраво и печелещ добре съпруг. Да, но както ви казах, добре печелещият съпруг си хванал куфарите и добре печелещия бизнес и акостирал при любовницата. Какво прави в такова положение жена с две деца, без образование и без един ден трудов стаж?! Затова, колкото и грозно да ви прозвучи, съвсем сериозно си мисля и тази случка затвърди това ми мнение, че една жена не трябва да разчита на никого, винаги трябва да си има едно наум, така де – да си е оплела кошницата, в най-хубаво прагматичния смисъл на тоя израз. Да си има образование, да си има трудова биография, да си има заделени пари настрани, за които само тя да си знае. Защото понякога времената се менят, хората – също, особено мъжете, и е добре човек да е подготвен за това.