Ромският славей и политиците

Спомняте си, че скоро писах за Софи Маринова, по повод на това, че спечели първото място на българската Евровизия и правото да представя страната ни на международния конкурс, и, разбира се, по повод на разгорелите се спорове около този факт. Ето че не мина и месец, и Софи Маринова отново е в центъра на обществения обектив, тоя път обаче не с изкуството си, а с досега си с политиката – поканата на вицепремиера Цветан Цветанов Софи да пее в българския парламент и последвалата при посещението й в народното събрание покана от депутатката Искра Фидосова за участие в едни бъдещи парламентарни избори. Софи Маринова ми е симпатична от изявите си в различни телевизионни формати и никак не ме учуди напълно адекватният й отговор на тази покана – както винаги хората, които са по-близо до народа, са по-близо и до истината – тя й каза в прав текст: всеки да се занимава с това, което може, и с това, от което разбира. Няма да коментирам въпроса дали хората, които в момента са в парламента, наистина могат и разбират, то е тема на друг, по-дълъг и по-дълбок разговор. Ще ми се обаче да поговорим за изобретателността на политиците – гениално хрумване, що им е да дават луди пари за купуване на ромски гласове по време на изборите, пиши на избираемо място в листите Ромския славей – и ей ти, с нула инвестиции, спечелен ромският електорат. Че даже и кяр може да имат – като им попее безплатно на някой-друг концерт. Да, ама ядец. Сигурно още се чудят на отказа. Тя Софи им го обясни добре, но ще я разберат само тези, които знаят от собствен опит какво значи човек да си тежи на мястото.