По дрехите посрещат, но по акъла изпращат

Преди две-три седмици бях на командировка с мои колеги в София. Работим с колегите от София по един общ проект и трябваше да изчистим някои подробности. Имаше доста работа за отмятане, доста неща, които трябваше да уточним в общата си работа, та приключихме късния следобед и вече доста прегладнели, седнахме за късна закуска, почти вечеря, в едно ресторантче. И част от колегите ми почнаха да обсъждат една колежките от софийския офис как била облечена, била неглиже, била немарлива и други подобни. В интерес на истината  работата и обсъждането бяха толкова напрегнати, че лично на мен не ми остана много време да правя анализ на премените на колегите, но колежката си беше облечена съвсем семпло спортно, непретенциозно, обикновено, но в никакъв случай мърляво. Обясних им аз, че много по-важно е не с каква премяна си се нагласил, стига да си чист и спретнат, и че много по-важно е в акъла да не си семпъл. И да не се самоизтъквам колко съм проницателна, но се оказах неочаквано и за мен самата права на 100 процента. След две седмици работа по въпросния проект, преди броени дни се събрахме пак двата офиса, всеки с идеи по общия ни проект. Имаше много интересни идеи, но безспорно най-ценни и оригинални бяха идеите на въпросната колежка. Като ви разказвам тая случка не искам да кажа, че със сигурност семплотата в облеклото е обратно пропорционална на семплотата в ума. Просто исках да потвърдя за пореден път колко дълбока е народната мъдрост – По дрехите посрещат, а по акъла изпращат. А пък вече всеки сам да избира дали да е добре посрещнат, дали да е добре изпратен, или и двете:)