Наскоро подписвах трудов договор и измежду многото изисквания, упоменати в него, които касаят задълженията ми, едно ме разсмя истински. Ако забременея, в десетдневен срок, да уведомя работодателя си за случката. Това последното в повечето случаи се разбира малко по-късно, но ако договорът го е мислил мъж, няма как да го знае. 🙂 Но една приятелка ме успокои, като ми каза, че пак съм изкарала късмет – имало и такива договори, в които поемаш ангажимент примерно за две години напред да не ти се случват подобни неща. 🙂
Това в рамките на шегата, иначе сериозно се поразмислих, ако все пак вземе та се случи, след като надлежно уведомя ръководството според задълженията си, какъв начин за раждане бих избрала, ако имам възможност да избирам, разбира се.
Знаете, напоследък големите спорове за това кое натежава повече – рисковете, които носи нормалното, или трудното възстановяване след секциото, което си е жива операция, и възможните последващи усложнения.
А, щях да забравя – има и една трета група, която защитава тезата, че животът трябва да се появява на бял свят по начина, по който се е случвал преди стотина години – на полето, в реката, вкъщи. Интернет е залят с клипове на раждащи в домашни условия жени, най-често под ръководството на бащата, а често и съвсем сами.
Последното ми се струва безотговорно и неинтелигентно и затова го изключвам съвсем от питането.
А ако трябва да избирам между първите две, по-скоро бих избрала секциото. Не за друго, а защото и да носи опасности – те при всички случаи са за майката. Докато първият вариант – и за детето. Откъде тръгнахме докъде стигнахме. Но нали точно изненадващите обрати и непредвидимостта правят живота интересен. И даже и да си поел писмено ангажимент, няма как да ги предвидиш с точност до десет дни. 🙂
