Има едни клипчета в YouTube, които винаги са ме забавлявали. Красиви модели се разхождат по модния подиум и нещеш ли – хоп! – спъват се и падат. Компилациите от подобни случки са много смешни, но разбира се, както се казва, на чужд гръб и 100 тояги са малко. Страшно неловко ще е ако го гледаш на живо и ужасно неприятно, ако ти си тази, която си криви краката на поредното дизайнерско умотворение.
Всъщност като се замисля работата на моделите, които виждаме по дефилетата не е никак лесна. Първо, много от момичетата са принудени да гладуват за да поддържат тази свръх фина фигура и подобно да балерините се лишават изключително от полезни за организма храни. Но, да, какво ли не прави човек в името на модната индустрия. Когато видя толкова слаби и изпити лица и тела се опитвам всячески да открия красотата. Трябва да е там все някъде. Уви не успявам. Още по-малко ми се отдава да се възхищавам на професията модел, когато гледам как под ръководството на вещия дизайнер, за да е колкото се може по-различен и изчанчен превръща момичетата в гротесни фигури – я с отвратителни прически, след които косата сигурно няма да се възстанови и след 5 къпания, я с някакъв арт грим, който ще ги накара да изглеждат като мъртъвци или подвижни мишени за стрелба. И двата варианта съм ги виждала и гледката е отчайваща.
У дома модната индустрия, ако си мислите че е по-различна, не е. Поне беше. Сега обаче се дава по-малко гласност на всички тези пародии. След като преди около 10 години големите модни агенции затвориха врати, начело с известната „Джей Моделс?, от която черпиха добре обучени модели големите модни къщи и разчитаха на висок професионализъм, вече дефилета рядко се излъчват по телевизиите. Кой всъщност е гледал модно ревю наскоро? Предполагам само тези, които са ходили лично. Кой знае какви са изискванията към моделите. Само тези, които ги познават. Днес, след кризата, много трудно се намират качествени кадри, затова ако къщи като Дика, на Евгения Живкова или на Невена Николова са намерили сгодни момичета, те ги държат изкъсо и с професионална ревност пазят качествата им – високите изисквания за мерки, поведение и отговорно отношение към работата. Защото само това е останало.
