Късните майки

Излезе официална статистика в края на годината, че голям процент от жените в България предпочитат да станат майки в периода между трийсет и четирийсет години. Аз в това бях сигурна от собствени наблюдения и без статистическите данни, ама друго си е, като го чуеш така официално. То това не е тенденция само в България, ами навсякъде в по-развитите страни. Различна е обаче мотивировката на жените в различните държави за това да изберат едно по-късно майчинство. В развития и по-богат свят, предполагам, водещите мотиви на жените, особено на по-образованите, са първо да се реализират професионално и житейски, да си поживеят малко, преди да предприемат тази наистина сериозна крачка, да се стабилизират финансово. Затова смятам, че там късното майчинство е въпрос на личен доброволен избор. При нас обаче не е избор или поне не доброволен.  Мисля си, че основната причина за закъснялото майчинство в България са преди всичко сериозните икономически проблеми в страната, ниският жизнен стандарт, високата безработица сред младите хора, както и несигурността в утрешния ден сред работещите. Едва ли има сериозен и отговорен човек, който би поел ангажимента да се грижи за един нов живот, когато не е сигурен в своето собствено бъдеще. От друга страна пък всички лекари са единодушни, че късното майчинство, освен че може и да не се случи, носи доста рискове и за майката, и за детето. Така си разсъждавам тия дни предпразнично, както знаете и друг път съм хвърляла мисловни стрели в тая посока.  Но май през новата година трябва да спра с голите разсъждения и да премина към действия. Ама хайде догодина ще му мислим. 🙂