Александра – цената на успеха

Днес в списание “Ева” прочетох една статия за финалистката от “Екс фактор” Александра. И за пореден път се убедих, че нещата отстрани изглеждат много лъскави, ефектни и като че ли подарени от господ. А всъщност нищо в живота не е безплатно и в повечето случаи всеки успех е постигнат с цената на много, понякога и чисто физически, жертви, които човек трябва да направи. И за кой ли път се убедих, че никога не трябва да прибързваш с изводите си за хората. Сани като певица я харесах от самото начало, но ми се струваше малко хвърковата – с манталитет на типична фолкаджийка, в смисъл, че някой й купува хубавите дрехи, някой чичко-паричко инвестира във външния вид и т. н. От тая наистина много откровена статия разбрах, че съм много далече от истината – разбрах, че още от осемнайсетгодишна си изкарва прехраната сама, избирайки нелекия път на гурбетчийка в музикална група в Скандинавието, за първата й голяма и неуспешна любов с по-възрастен мъж от групата, в която е принудена да търпи даже и физическо насилие, за ежедневната й жестока борба с килограмите, за къртовския труд, който е положила, за да достигне това ниво в пеенето, за страховете й, булимията, депресиите и т. н. Пиша тия редове, за да съм в полза на пиарите, които вземат луди пари от известните ни личности, за да ги изкарат извънземни, съвършени, неповторими. И да им кажа, че няма по-добър пиар от този просто да представиш човек в истинската му несъвършена същност. Защото след тази статия Сани ми стана в пъти по-симпатична.