Феноменът “Листопад”

За сериалите, които обичам, съм Ви споменавала и нямах намерение повече да пиша, но една статия в иначе обичаното от мен списание “Жената днес”, ме накара да подходя пак към тази тема. Статията се казва “Дзен и изкуството да не гледаш сериали”. В нея авторката претенциозно обяснява как от малка не обичала да гледа сериали и какво кухо занимание е това.  Освен тази статия, тия дни и фейсбук, и други социални мрежи, се напълниха с радостни възклицания как, видите ли, “Листопад” най-после свършвал. Като изключим факта, че ликуващите за финала на “Листопад”, показват учудващо задълбочени познания върху сюжета и героите на сериала, у мен се надига и един основателен въпрос – откъде пък разбраха, че свършва, като не го следят. И идвам до основното – кой се опитва да ни внуши, че всички сериали са сапунки и че е непрестижно да гледаш сериали. Има и сериали, и сериали. Ония протяжните, в които примерно жена ражда пет епизода и които нищо не ти казват, и аз не ги харесвам, това са сапунките. “Листопад” обаче, макар и турски сериал, няма нищо общо с това. Като започнем от литературния първоизточник – роман на класика на турската литература Решат Нури и автор на световно известния роман “Чучулигата”. Като минем през наистина блестящия актьорски състав – подбран след много сериозни кастинги не от модните подиуми, а от театралните сцени на Турция. И като минем през блестящата картина на сериала, която се приближава повече до кинематография, отколкото до тв формат. Е, питам ви тогава какво му е толкова непрестижно да гледаш “Листопад”?! И накрая защо “ Листопад” е феномен – защото никой не си признава, че го гледа, а пийпълметрията сочи, че финалният епизод е гледан от почти два милиона души 🙂