Сам вкъщи – вечната коледна класика, която връща много от нас в детските години. За първи път филмът излиза през 1990 година, а втората част през 1992. В България идва няколко години по-късно. А лично аз се сдобих с видео касета през 1999 година.
Точно това беше и повратната година, в която преоткрих киното и най-вече така популярните тогава видеокасети. За няколко години, може би до 2003 г., когато нашумяха и DVD-тата, успях да изгледам не малко филми и да се потопя в един друг живот. Той не е този на екрана, а спомените, които ми остави.
Имаше голям чар във видеотеките, защото там касета се взимаше за определено време и срещу определена сума, след платен членски внос. Цените бяха колкото и символични, толкова и непосилни за едно подрастващо дете като мен. Отнемаше ми по цяла седмица да спестя пари като 1 лева или 1, 20 лева. С тях вземах например Каспър и Уенди, Знам какво направи миналото лято и Писък. Даже сега не знам как на деца са давали тези ужаси, но не това е важното.
Понякога се събирахме махалата и всеки отделяше от спестяванията си или от парите за следобедна закуска. Така с по 10 стотинки от всеки взимахме видеокасета и по обяд, когато беше много топло и не можехме да играем, се събирахме заедно за филма. Трепетен беше моментът дали да върнем веднага взетото? Също гледа ли ни се отново и дали следващата касета ще е вече заета и ще трябва да чакаме?
Всичко това ни научи да бъдем търпеливи, същевременно креативни и хитри. Може би това е голямата разлика с днешните деца, които получават цялата информация мигновено. Е, аз се радвам за това ми детство и с нетърпение отново ще изгледам Сам вкъщи, дори и този път по супер модерния ми смарт телевизор на онлайн телевизията ми.
