Скъпи прекрасни читатели, благодаря ви, че и тази година избрахте да четете мислите ми.
Ще започна новите 12 месеца с лична история, надявам се, с положителен край. И тя е за всички, които си мислят, че по-лошо или по-добре няма накъде.
Всъщност началото на моят разказ е притеснител. Може би за мен, защото още в първите дни от годината разбрах, че имам анемия от недостиг на желязо. Започнах да пия медикаменти и сок от червено цвекло (много помага този зеленчук, повече от спанака!). След седмица обаче се установи липса на витамини, както и на магнезий. За тях отново ми бяха назначени таблетки.
Ще си кажете какво от това – колко хора ги приемат?! И сигурно ще сте прави. Но за човек като мен, който почти не е боледува през живота си и дори не може да пие големи хапчета, просто защото не му се е налагало, е ужасно. По-скоро ме удари психически, че нещо не е наред с мен.
Но както и да е, тъкмо се измъкнах от тези мисли и дойдоха следващите терзания. Те са свързани с домашния ми любимец, на който се наложи спешна операция. Притеснението наистина беше голямо. Но не се разминахме само с него. Слава Богу, животинката е добре, но от упойката едната ѝ лапа май ще остане парализирана. Само хората с животни ще разберат за кака болка става въпрос да гледаш така окуцял четириногия си приятел.
Следващата несгода продължи с обявяване на противоепидемични мерки, които блокираха здравните ми прегледи и още няколко събития в работа. А си мислех, че няма как да стане по-зле този януари и да ми вземе още пари и емоции…
Сега обаче се изчерпах от разочарования и стрес и се надявам да се напълня с положителни мисли и усмивки. Вярвам, че щом в началото на годината се случват такива неща, то следващите месеци ще са далеч по-добри. Повтарям си го и знам, че ще бъде. Така че ако и вие сте преживели тъжни моменти, припомняйте си, че и това ще мине. Няма да е все така.
