Бях на кафе вчера с една приятелка. Тя от десетина години работи държавна работа, вярно не е много добре заплатена, но пък в пет часа вече си е хванала чантата, прибира си детето от училище, когато е втора смяна, знае си почивката събота и неделя, по празниците, годишните й отпуски са в пълен размер по график. Разприказвахме и от дума на дума стигнахме до въпроса кой вариант за жена е по-добър – държавна работа или работа в частна фирма. Както ви казах тя от години работи държавна работа, аз пък работя в частна фирма, така че имаме достоверна база за сравнение. Смятахме и плюсовете и минусите, но както и да го въртяхме, все стигахме до извода, че за жена с малки деца или пък жена, на която й предстои да ражда, държавната работа си е най-доброто решение. Защото в по-голямата си част частните работодатели в България са нетолерантни към обстоятелствата и промените, които могат да настъпят около една млада жена. Още когато те интервюират за назначаване на работа, те разпъват на кръст с въпроси от рода на – семейна ли си, имаш ли деца, колко са големи, колко често боледуват, ако не си семеен – дали пък скоро няма да решиш да се омъжиш и да имаш деца. Което да ви кажа си е жива дискриминация. Далече съм от философията на феминизма, но се питам защо на мъжете на интервюта за работа не им задават подобни въпроси. Но да не се отклонявам от темата – аз лично вече започнах да се оглеждам за държавна работа.
