Домашно сладко?!?

В почивната съботна сутрин ми се приядоха пържени филийки – знам, че хич не е здравословно и е много калорично, ама то пък веднъж се живее, пък и нали знаете, че в неделята съм само на течности, реших, че ще ги стопя тия калории. Изпържих – и не че се хваля, ама съм голям майстор на пържени филии, стават едни мекички и сочни – пръстите да си оближеш. Рецептата сама съм си я измислила, то не е кой знае каква философия, но си има тънкости и тая работа. Естествено поразрових се и в интернет и намерих и тази рецепта за пържени филийки.
Ето и моята: Разбърквам две яйца, доливам малко водичка, брашно никакво не се слага, и почвам да бъркам, не с миксер или с тел, а с най-обикновена вилица. Като стане хубава сместа, почвам да потапям филийките, нарязани на половинки. Обикновено тая смес стига за четири цели филии, или за осем половинки. Като ги натопя хубаво от двете страни, ги нареждам една върху друга, да се попритиснат и да си поемат хубаво от сместа. След това се слагат в нагорещеното олио и се пържат до златисто. Хубаво ги опържих, ама като свърших тая работа, бъркам в хладилника за мед – няма, свършил. И си викам, гледай сега, ако бях сварила сладко, както правят много мои познати и както се заричам и аз всяка зима, сега щях да бръкна в шкафчето и да извадя бурканче. Да, ама пусти летен мързел. Иначе аз отдавна съм го мислила – трудоемко е и не е никак евтино. Но има сладка, които няма откъде да си ги купиш такива, каквито сам би си ги направил. С нищо купешко не може да се сравни домашното сладко от ягоди, смокини и бели череши. И това лято съм решила да сложа край на мързела и да подредя разноцветни бурканчета със сладко в килера. А филиите засега ги поръсих с пудра захар.