Със сигурност някъде сте чували, че в миналото думата за лекарство и отрова е била една и съща, мисля, че и днес това е запазено в някои езици. А думите не са просто едни графични знаци. Те винаги следват логиката на живота. А логиката е точно такава – въпросът винаги е в дозата. Прекаляването с нещо, което по принцип помага, може да се превърне в нещо, което вреди, а някога и убива. Странно начало за темата, която подхващам не за първи път – пластичната хирургия и прекаляването с нея. Има си и конкретен адресат, но за него по-късно. Първо искам да започна с огромната вина на медиите и голяма част от публичните личности, които налагат безотговорно естетиката и култа към пластичната хирургия. Няма нищо неестествено, когато самите лекари, които превърнаха изначално хуманното предназначение на дисциплината си – пластична хирургия – от наука, която да помага по необходимост, в машина за много пари и налага изкуствени критерии за красота, – се рекламират сами с билбордове и разни други похвати. Изкривяването обаче е взело такива размери, че оня ден попаднах на безумното участие на пластичния хирург д-р Енчев и бременната му жена, които обсъждаха външния вид на нероденото си дете и възможността, ако нещо не му е съвсем наред с носа примерно, да го пипнат – какво пък толкова. Не знам дали водещите, които дават трибуна на такива гости и стават медиатор на подобна естетика, си дават сметка за щетите, които нанасят. А щетите са видими – дори и пак от телевизионния екран. Някой спомня ли си естествената хубост за милиони на водещата по канал 1 Мира Добрева – красота, каквато може да роди само Родопа планина – Мира е родом от Златоград. Погледнете я днес – лицето й вече не е за милиони, в него са вкарани хиляди. И освен тях по него не се вижда нищо друго – почти няма очи, няма мимика. Едно голямо, скъпо и отблъскващо с неестествеността си нищо. Толкова за дозата, границата, отровата и лекарството.
