Дадох петдесет евро за крем, който обещаваше баланс на дошите и светлина за лицето. Звучеше логично – аюрведа, екстракти от билки, хилядолетна мъдрост. Опаковах си продукта с керамична лъжичка и го сложих на тоалетката като скъп ритуал. Кремът беше тежък, мазен, ухаеше на сандал и на нещо „естествено“, но ефект нямаше. Кожата ми остана същата – лепкава и лъскава, без никакви следи от подмладяване.
И тогава се вгледах в съставките. Най-скъпите неща бяха накрая на списъка, а основата – обикновени базови масла. Разбрах, че съм платила не за продукт, а за маркетингова история, за тежкото стъкло и лъскавата опаковка. В индустрията на красотата това е класика – продават ти идеология, а не крем.
Наполовина пълната кутийка отлетя в кошчето. Замислих се: търсим ли в тези скъпи продукти реална промяна или просто малко магическо мислене, което да ни накара да се почувстваме специални за миг? На мен не ми трябват древни легенди, а съставки, които работят. Петдесет евро просто изчезнаха в една красива, но безполезна кутия.“
No Comments