Крем с екстракт от охлюв

Няма жена, която не би дала мило и драго, за да изглежда добре. И аз не правя изключение. Та, приканена от масираната кампания напоследък за кремове за лице с екстракт от охлюв, реших и аз да направя каквото зависи от мен, за да изглеждам добре. Преодолях естественото си отвращение, игнорирах картинната си представа за лигавите животинки, от които е правен кремът, и закупих. И рекламите, и надписите на кутийката обещаваха чудеса от типа на това, че сутринта, като се събудя, няма да се позная в огледалото. Е, не се случиха, на всичко отгоре се оказа и лепкав и непопиваем, за пореден път се оказа, че съм си дала парите не за хубав продукт, а за рекламата му. С което не искам да кажа, че всички кремове с екстракт от охлюв са лоши, вероятно не съм случила на марка. Но не за това пиша днес. Просто искам да се наложи една практика в България, не знам от кого зависи това, за по-скъпите кремове задължително фирмата производител да предоставя определено количество мостри по търговските обекти. Защото, даже и да приемем, че продуктът е много качествен, всяка кожа си има специфики, консистенцията на различните кремове е различна – едни са по-гъсти и лепкави, други по-мазни, трети леки и попиват лесно. Та човек трябва да може да пробва най-малкото това – дали като консистенция кремът го устройва. Сега като си помисля, то може и да има наложена такава практика, поне от големите фирми, но типично по български, мострите да отиват не при този, когото трябва.