Голямо национално изследване сред 7000 жени в САЩ показва тревожна тенденция – за много майки основният източник на стрес не са децата, а партньорите им. Данните сочат, че 8.5 от 10 жени възприемат мъжете си като „големи деца“, а не като равноправни сътрудници в семейния живот. Три четвърти от участничките в проучването признават, че тежестта по отглеждането и възпитанието на децата пада почти изцяло върху тях. Една на всеки пет жени подчертава липсата на каквато и да е помощ от страна на съпруга си, което води до натрупване на психическо и физическо изтощение. Това е ясен сигнал за дълбоко вкоренено неравномерно разпределение на семейните отговорности, дори в съвременните домакинства.
Жените често се оказват в ситуация, в която едновременно са основен родител, домакин и активен професионалист. Липсата на споделяне на отговорностите води до хроничен стрес, който с времето се натрупва и започва да руши връзката отвътре. Психолозите отдавна предупреждават, че подобно неравновесие в партньорските отношения може да се превърне в тих, но постоянен конфликт. Когато партньорът не участва активно в домакинството и грижите за децата, майката не само изпитва физическо натоварване, но и усещане за емоционална изолация. Вътре в семейството се създава парадокс – жената има съпруг, но се чувства сама.
Натрупването на подобен стрес има директни последствия – от отчуждение между партньорите до повишен риск от раздяла. Медицински изследвания свързват хроничния семеен стрес с високи нива на кортизол, нарушения в съня, отслабена имунна система, както и с по-висок риск от депресия и тревожни разстройства. Жените, които ежедневно балансират между работа, домакинство и отглеждане на деца без реална подкрепа, често описват живота си като „режим на оцеляване“. Това състояние изтощава, намалява търпението и може да доведе до емоционално прегаряне.
Тук не става дума само за дребни битови спорове, а за системен проблем. Жените не търсят „услуга“, а реално партньорство, в което отговорностите са споделени. Да смениш памперс или да заведеш детето на училище не е жест на помощ, а част от ежедневието на родителството. Когато единият партньор системно абдикира, другият неизбежно се износва. Това е и причината много бракове да се разпадат не от големи кризи, а от малки, но постоянни дисбаланси.
Промяната започва с открит разговор, но не се изчерпва само с думи. Необходимо е действие – готовност за реална ангажираност. В някои семейства работи ясното разпределение на задачите, в други – въвеждането на време само за себе си за двамата родители, за да се намали напрежението и да се запази емоционалната връзка. Но във всички случаи е нужна осъзнатост, че семейството е партньорство, а не едностранна жертва.
Данните от изследването са тревожен сигнал, че в много домакинства равенството между половете в семейния живот все още остава повече пожелание, отколкото реалност. Докато 8.5 от 10 жени гледат на мъжете си като на „големи деца“, а 3/4 носят изцяло тежестта по отглеждането на потомството, промяната няма как да дойде сама. Нужно е мъжете да се включат истински, не като помощници, а като равни. Само тогава семейството може да бъде място на взаимност, а не източник на допълнителен стрес.
