Сигурно вече ставам банална с разсъжденията си за златотърсачките, но ще ме изтърпите и този път. Просто няма как да си го задържа в мене, напира да излезе. В събота един приятел във фейсбук беше публикувал следния статус: Защо предаването “Милионер търси жена” не се казва “Лека жена търси спонсор”. Той, разбира се, не беше използвал евфемизма лека жена, беше писал една по-тежка дума, доста по-близо до истината. Стана ми интересно що за предаване е и вечерта, когато се поосвободих, намерих епизодите в youtube и ако щете вярвайте, съм ги гледала до четири часа сутринта. Разтърсващо. Резултатите от въздействието на чалга културата, налагана в продължение на две десетилетия, събрани в шест епизода. Повечето от участничките, на възраст между 18 и 30 години, съвсем тривиално посочваха като причина да се включат във формата предизвикателството да се докоснеш до такъв човек. За бога, момичета, какво предизвикателство има в това да се усукваш около някакъв остарял мераклия само защото има някой-друг лев повече? Истината е много по-проста и за съжаление не толкова приятна – в последните години с различни риалити формати, с популяризирането на множество измислени героини, в общественото пространство, и особено сред младите момичета, се наложи идеята за това, че единственият начин да успееш в живота, е като се прикачиш към някой дебел врат с още по-дебел портфейл. Ако не друго, един силиконов бюст да откачиш, все си е старт в живота. Фалстарт бих казала аз, но кой ме пита. Ще се радвам да чуя и вашето мнение, ако някой е гледал епизодите. И отсега ви обещавам следващия път никакви златотърсачки, ще ви зарадвам със съвети за организацията на коледната и новогодишната нощ.