Абе никак не съм суеверна и не вярвам много на предсказания, гадания и врачуване. И на срещи от първия, втория и от третия вид. Макар че навремето съм изчела доста литература по темата, но беше моментно увлечение и нещо не можах да повярвам наистина в съществуването на паралелни светове. Понякога обаче се случват някакви неща, които нямат нормални обяснения, и като тръгнеш да ги търсиш, може и да стигнеш до извънземното и мистичното. Преди две седмици вървя по един доста спокоен площад, освен мене да имаше още пет-шест души. Сутринта, около десет часа. И както си вървя, изведнъж усещам препятствие някакво пред крака си, като че ли минах през нещо. Поогледах се, да не съм закачила някой гълъб – има такива наоколо. Не – точно в момента нямаше. Пак се огледах – напред, назад, встрани, нищо няма около мене. Викам си, от безсънието е, защото същата нощ нещо не успях да поспя, сигурно съм се пренапрегнала. След известно разстояние – вече бях преминала площада и вървях по близка улица – историята се повтори. Поогледах се отново – пак нищо. И това беше.
Вечерта споделих с една приятелка. 
Тя вика: сега, преди Задушница, пускат мъртвите на свобода, сигурно някой призрак си закачила. Ама, казва, не се притеснявай, след Задушница ги прибират. Сигурно ви прозвуча като шега, ама всъщност тя не се шегуваше, защото за разлика от мене вярва в такива неща. Мисля я оттогава тая история – и много варианти ми минават през главата. Не знам от кой вид беше срещата, но със сигурност се състоя – може и да е била с изопнатите ми от безсънието нерви.
