За Евровизия и толерантността

Много листове се изхабиха тия дни и много пера се наостриха по повод победата на Софи Маринова в тазгодишното издание на българската Евровизия. Първо искам да започна с това, че не съм от любителите на чалгата като музика, нито пък от последователите й като манталитет и визия. И мисля, че тоя разговор не е за чалгата и другата музика, доколкото я има в България, не е за ромите и българите, а това е големият разговор за търпимостта и нетърпимостта, за толерантността и нетолерантността. Мисля, че единственият проблем на хората, които завиха тия дни като вълци по пълнолуние срещу победата на Софи Маринова, е фактът, че тя е ромка, и нищо друго. Може ли да ми кажете по какво се различават днешните реакции срещу победата на ромската перла от факта, че преди години беше сменено името на друга много талантлива певица от турски произход Йълдъз Ибрахимова – по нищо, и в двата случая става въпрос за отчайваща нетолерантност и тесногръдие, разликата само е, че двете събития са разделени от над 20 години време – време, в което очевидно нищо в манталитета и съзнанието ни не се е променило. Инак е факт, че песента на Софи Маринова не е нищо специално, но ми кажете коя от другите песни беше нещо специално, кое от международния конкурс е нещо по-специално – в мнозинството от песните – нищо. Както е факт обаче, че ако ще впечатлим с нещо чужденците, то много по-вероятно е да ги впечатлим с ромските извивки на Софи, отколкото със соул изпълненията на Десислава, при тях соул певици дал господ. Пък и кой е казал, че на конкурса става въпрос за пеене?! Не, там разговорът е за геополитика. Но дайте ние да си проведем нашия – за търпимостта!