Често чувам романтични истории за „едно време“. „Бабите едно време раждали в полето и оцелявали“ – казват някои с възхита. Да, но не казват, че много други не оцелявали. Не е имало рак? Не, просто не са го диагностицирали. Човек се е разболявал, страдал и умирал, без да знае от какво. Не е имало алергии към ваксини? Да, защото ваксини почти не е имало, а децата са умирали масово от дифтерия, тетанус, полиомиелит.
Не е имало проблеми с концентрацията? Хората са били твърде заети да оцеляват – да отгледат храната си, да се стоплят през зимата, да издържат тежкия физически труд. Много бебета не са преживявали първата си година. Извънматочна бременност? Да, защото е била само една и това е означавало смърт за майката, без изключения. Следродилна депресия? Никой не я е диагностицирал, защото жената е била принудена веднага да се върне към изтощителна работа, независимо как се чувства.
Така че когато ме питат в кое време бих искала да живея, отговорът ми е прост: в сегашното. Не знам какво ще донесе бъдещето, но сега имам дънки, маратонки, дезодорант, собствен дом, международен паспорт, контактни лещи, хигиенни материали и контрацептиви. Имам правото и възможността да уча и да работя, където пожелая, по целия свят.
Да, днес има много проблеми – климатични промени, стрес, социални неравенства, политически кризи. Но в сравнение с миналото, животът днес е несравнимо по-безопасен, по-удобен и по-свободен. Живеем във време, в което медицината спасява милиони животи, в което жените имат достъп до образование, в което можем да пътуваме на хиляди километри за часове, а не за седмици с каруца.
Технологиите, които често критикуваме, ни дават шанс да поддържаме връзка с близки на другия край на света, да се образоваме безплатно онлайн, да работим дистанционно. Храната, която слагаме на масата, не зависи изцяло от времето и реколтата. Имаме достъп до чиста вода, отопление, електричество и лекарства – неща, които за хората „едно време“ биха били немислими.
Мнозина, които идеализират миналото, не осъзнават колко тежък, кратък и несигурен е бил животът тогава. Аз го осъзнавам. Знам, че зад това, което имаме днес, стоят поколения труд, наука, иновации и борби за права. И вместо да се връщаме назад към една романтизирана, но опасна реалност, по-добре да ценим настоящето и да работим за по-добро бъдеще.
Защото, колкото и да е несъвършен нашият свят днес, това е най-доброто време в историята да бъдеш жив.
