Един горещ следобед в края на юли, докато лежах на плажа и се мажех с фактор 50, съвсем неочаквано реших, че ми трябва татуировка. Не каква да е, а на рамото. И не каква да е рисунка, а котка. Но не обикновена котка. Котка, която си пуши наргиле. И тук става интересно.
В търсене на перфектната (не)логика
На другия ден, с вече леко избледнял тен и много ентусиазъм, започнах да търся тату-артист. Намерих един, който изглеждаше приличен в Instagram. Снимките му бяха добри, имаше и други котки. Казах си: „Той е човекът.“ Обадих му се и обясних гениалната си идея. Попитах го: „Имаш ли някакви идеи как да изглежда котката?“ Той мълча. Дълго мълча. После каза: „Не, честно казано, нямам.“ Аз: „Супер!“
Рисунката на живота (или поне на това рамо)
След около час чакане, в студио, което миришеше едновременно на спирт и надежда, той ми подаде лист. На него беше нарисувана котка. С наргиле. Изглеждаше… интересно. Тялото ѝ беше някак прекалено пухкаво, очите ѝ бяха прекалено големи, а наргилето приличаше повече на играчка, отколкото на истински уред за пушене на тютюн. Но аз не се отказах. „Точно това исках!“, казах аз. Той ме погледна странно, но не възрази.
Болка, мастило и леко съжаление
След около два часа и половина, много „уф-ове“ и няколко кратки почивки, татуировката беше готова. Когато се погледнах в огледалото, първата ми мисъл беше: „Добре, че е на рамото, защото ако беше на челото, щях да се позная.“ Втората ми мисъл беше: „Защо, по дяволите, си направих котка, която си пуши наргиле?“ Но вече беше късно.
Да живееш с избора си
Сега, когато погледна татуировката си, понякога се чудя какво съм си мислелa. Друг път се забавлявам, защото наистина е уникална. И макар да не е най-умното нещо, което съм правилa, тя е част от мен. И е забавен начин да започвам разговори с непознати. „Какво означава тази татуировка?“ питат те. А аз им отговарям: „Означава, че съм си направилa глупава татуировка.“
И тук идва интересното. Когато се смея на себе си, хората около мен също се смеят. И тогава осъзнавам, че може би точно това е смисълът – да се научим да не се взимаме толкова на сериозно. Дори когато си направиш котка, която си пуши наргиле.
Гледах едно предаване за татуировки, където показваха хора с точно такива измислени неща и майсторите бяха доста резервирани към подобни идеи. Дори им бяха предлагали да не ги правят, но собствениците настоявали и после съжалявали.
Ще кажа, че котка с наргиле е малко прекалено, но поне си го признаваш.