Вчера с приятелка излязохме през деня да се почерпим, имаше си и достоен за почерпка повод – синът й беше рожденик. Тя обаче, противно на очакванията за такъв ден и на еуфорията от предния, когато с мъжа й обикаляха, за да търсят поръчаната за подарък китара, беше силно притеснена. Детето е много срамежливо още от малко и по тази причина го записаха на частна детска градина. Та започнал от сутринта да плаче – не искал да ходи на детска градина, притеснявал се от тържеството по случай рождения си ден, защото щял бъде в центъра на вниманието. Тя все пак успяла да се наложи и да го убеди, че трябва да отиде, но някак й беше гузно и притеснително и постоянно питаше дали е постъпила правилно, като го е “притиснала” да направи нещо, което детето не е искало.
Не знам вие на какво мнение сте. Но аз категорично смятам, че е взела възможно най-правилното решение. Всички като малки имаме страхове и притеснения, които с възрастта често стават още по-големи. Единственото спасение от тях, мисля, е като ни пуснат да плуваме на дълбоко. Е, може отначало да се понагълтаме малко с вода, може и да поплачем, може да се поразсърдим, може и да обвиняваме. Но понякога дългосрочните цели и ефекти, особено при отглеждането и възпитанието на едно дете, са далеч по-важни от кратковременните несгоди и драми.
Разбира се, поинтересувах се днес как е минал празникът. Както и очаквах – вечерта с блеснал от вълнение поглед малчуганът е разказвал подробности около тържеството и подаръците и изненадите, които е получил. Което още веднъж ме убеди, че не трябва да отглеждаме и да обгрижваме безпочвените страхове на децата си, а да ги отклоняваме деликатно от тях, защото утре те се превръщат в комплекси и в сериозни проблеми с общуването.
