Знам, че е най-гледаният спорт на света. Знам, че болшинството от мъжете го гледат. Знам, че им е любима тема за разговор. Знам, че… никога няма да разбера защо им харесва.
И вероятно не съм единствената жена, която недоумява какво толкова им допада на мъжете да се взират в телевизора, когато 20 други мъже тичат на едно зелено игрище и ритат една топка. Слушала съм за “красотата на футбола”, имам дори приятелки, които редовно гледат мачове… и аз съм се опитвала. Но фактите говорят сами за себе си и те все ми казват, че не разбирам тази игра и тя просто не е за мен.
И още нещо недоумявам. Това: “Ние довечера играем с еди-кой-си”, “Ние победихме снощи”, “Вашите много се изложиха” и т.н. Мъжете все говорят все едно са част от отбора, а не просто фенове.
Знам, че не съм единствената жена, която не разбира манията на мъжете относно футбола, но знаете ли какво? Аз се научих да не им обръщам внимание. Ако се случи вкъщи, просто ги оставям в хола да си гледат мача и да си пият бира, а аз отивам в спалнята да си чета или да си гледам филм. Сигурна съм, че не им липсвам. Най-вероятно даже се радват, че ме няма и не им “преча”. С времето се научих да действам по този начин… и се примирих с мисълта, че никога няма да разбера защо мъжете гледат толкова много футбол.
