В предколедния ден бяхме с приятелка на шопинг в мола. Кой не е ходил на такова място по празниците!? Е, затова не се налага да ви обяснявам в колко материален и консуматорски свят живеем и колко много личи това – особено в такива дни и на такива места. Пълна бездуховност по лицата, макар че напънът е да зарадваш близките или себе си за най-духовните и светли празници. Всеки стиска чантата и бърза към заветната цел – обикновено материална.
Е, да не се правим на светици – и ние с приятелката ми така. Пообзаведохме се с това-онова, основно дрехи и аксесоари, купихме подаръци за близките си – пак основно това. И в един от последните магазини, който посетихме и където направихме малко по-голяма сметка, продавачката ни каза, че при представена касова бележка за сто или повече лева на първия етаж раздават подаръци. Кой се отказва от придобитото си право на подаръци? Запътихме се към шейната на Дядо Коледа, паркирана на партерния етаж, за да видим какви изненади крие чувалът му за нас.
Е, и тук дойде приятната изненада – оказаха се книги. При това не от ония, които залежават по книжарниците и издателите и търговците се чудят къде да ги дянат. Едната беше стихосбирка на известна и талантлива българска поетеса, а втората възможност – сборникът с разкази “Невидимите кризи” на Георги Господинов – доколкото си спомням, съвсем наскоро една класация го обяви за най-продавания български автор за годината.
E, за какво ми беше думата. За баланса – между духовното и материалното. За това, че е много важен. И че самите ние рядко се сещаме поне да се опитаме да го постигнем. Добре че все пак някой е помислил за него и вместо поредната безсмислена и не особено стойностна джунджурийка ни подаде от чувала на белобрадия старец онази малка частица духовност, за която много често забравяме.
