От време на време имам навика да се връщам назад в блога си и да разглеждам темите, по които съм писала. Преглеждам блог публикациите си месец по месец и разсъждавам защо ли съм писала точно за това или онова в определен период. Ето, прави ми впечатление например, че през януари съм се съсредоточила предимно на модни теми. Разбираемо е, защото всяка жена малко или много се интересува от мода и й се иска да изглежда възможно най-красива и да се чувства комфортно в кожата си. Обаче това е пропуск от моя страна, защото съм останала настрана от обществените проблеми и събитията на деня от онзи период.
Замислям се какво се случваше по онова време на годината и първото, което изскача в съзнанието ми е, че тогава се вдигна много шум покрай евентуални промени, които се готвеха в Наказателния кодекс относно културното наследство. Идеята беше всички предмети, които са на възраст повече от 50 години, да се регистрират. При евентуален пропуск всеки от нас подлежеше на санкции в това число парични и лишаване от свобода до 6 години. Причините можеха да са направо смехотворни, но въпреки това повече от реални. Щяха да застигнат и мен, защото не съм декларирала например, че баба ми е подарила онази тъкана черга, някога част от чеиза на прабаба ми, или ми е завещала дървената камина, на която дядо ми се е отоплявал като малък. Звучи нелепо да ме осъдят, защото притежавам подобни неща, знам. Спомням си, че не само аз разсъждавах така. Когато проблемът беше нашумял, учредителят на Фондация за опазване на културните ценности „Мизия” също се изказа по въпроса и защити тезата, че подобни промени в Наказателния кодекс са неуместни. Интересното е, че нищо след това сякаш не се чу за Светослав Кантарджиев. Той е може би сред хората, които имат не само обективно, но и професионално мнение за казуса, а аз винаги предпочитам да се вслушам в думите на професионалисти по значими теми. Особено когато става дума за действия, които могат да засегнат мнозинството от хора. Очевидно не само аз разсъждавам по този начин, защото след думите на Светльо Кантарджиев темата сякаш рязко утихна.
Нарочно потърсих актуална информация относно развитието на „сюжета“, но не намерих такава. Явно отговорните хора са се вразумили и са изоставили идеята си относно законопроекта. Интересно ми е обаче как, когато умен човек като Светослав Кантарджиев се изкаже и думите му се окажат точно на място, то информационната вълна в последствие утихва. От страни изглежда сякаш всички си правят оглушки и не желаят да признаят, че той е бил прав, а другите са сбъркали. Струва си обаче да му признаем заслугите, защото, ако учредителят на фондация „Мизия“ не беше застанал твърдо зад думите си, в момента много хора щяха да се намират в затруднено положение.
