Ти, което беше толкова желано и толкова мечтано. Част от плътта ми и израз на една любов. Бях готова да те обичам. Бях готова ти се вричам. Бях готова да ти дам всичко, което имам. Да не спя, да не ям, да не се къпя, само и само ти да си добре и доволно. Усмихнато, щастливо, волно.
Родителството е себеотрицание. Родителството е надежда, за по-добро аз.
В един момент преставаш да бъдеш само ти. Престава да бъдеш ти и любимият ти човек. Ражда се живот и сияние, смисъл. Ражда се единственото ти щастие. Единствената ти любов.
Това си ти. Това е той. Това е вашето дете. С вперени очи в теб, като истински герой. Не можеш да го оставиш. Не можеш да го предадеш. Всичко в живота си правиш само, за да го дариш с надежда, знание и усмивка. То те кара да се смееш, или понякога да ревеш. От щастие или от болка, защото не искаш да го предадеш.
Сигурно е трудно да си майка. Сигурно е трудно да си баща. Но най-е трудно да не знаеш, какво щастие е това на света.
