Днешното ми вдъхновение идва от една презентация, която днес гледах в TED. Снимана е през 2009 г., но това няма значение. Историята не веднъж ни е показала, че за стойностните неща времето е без значение. Мисля, че тази реч си струва да се види без значение дали ще го направите сега, утре или след години…
За какво става дума в презентация, за която ви говоря ли? Тя се води от писателката Елизабет Гилбърт, авторка на бестселъра “Яж, моли се и обичай”. Жената говори по вдъхновяващ начин за гения, творчеството, как се прави изкуство и откъде творците всъщност черпят своите идеи. Разказва личната си история, както и въздействащите истории на още няколко велики творци. Ще видите, че при всички тях има нещо общо и то не попада в категорията “нормално”, а по-скоро в категория “свръхестествено”. Междувременно пред нас се разкрива и тайната за това как да преодолеем тягостните моменти, в които се чувстваме в безизходно положение и ни иде да зарежем всичките си настоящи проекти. Препоръчвам ви да видите видеото, а аз ще ви споделя любимата си част от него.
Някога древните гърци и римляни имали съвсем друго разбиране за дейността на творците. Те смятали, че вдъхновението е вид божествено проявление, което трябвало да се материализира на лист хартия или под друг подходящ начин. Никой творец не притежавал изцяло заслугата за своето произведение, защото то не било изцяло негово. Римляните наричали това вдъхновение “гений”. То било по някакъв начин живо и направлявало ръката на художника, както и нашепвало мелодии в ушите на музиканта. Съществувало паралелно и отделно от твореца. Така, ако резултатът на творческия акт бил добър, творецът не се възгордявал, а благодарил на своя гений-помощник. Ако крайният продукт на творчеството, се окажел не достатъчно съвършен, творецът не носил цялостната вина. Той имал възможност да стовари част от вината си върху гения си…
Всичко това се променило по времето на Ренесанса, когато човешкото същество било поставено в Центъра на света. Започнало да се мисли, че това, което хората вършат, е продукт само и единствено на тяхната дейност без каквато и да било външна или божествена намеса. Този начин на мислене много увеличил напрежението, което се указвало върху творците, и водил до съответни последици… Стана ли ви интересно да разберете какви са те? Хайде тогава, върнете се на първото изречение в текста и кликнете на онзи линк, за да изгледате цялата презентация. Ще видите, че си заслужава 😉
