И друг път съм се ядосвала на практиката у нас – не вярвам в други страни да е така, там и търговците, и купувачите имат културата да държат високи стандарти – се продава скъпа бяла козметика, без да бъде осигурена мостра на клиента. Говоря за кремове, които по принцип се водят среден клас, но за нашенските стандарти са си направо висша козметика, защото аз не познавам много хора, които биха могли да отделят по петдесет-шейсет лева на месец за такова мазило.
Аз го направих, и то не защото въпросните пари ме биеха по джоба, а за здраве. След миналото лято по лицето ми се появиха три-четири пигментни петънца – малко приличат на старчески. Естествено се притесних и отидох на кожен лекар – лекарката обясни, че е съвсем нормална реакция на бяла и чувствителна кожа като моята на все по-агресивното в последните години слънце. И допълни, че е абсолютно задължително в пролетните и летните месеци, особено ако съм сред природата или на море, задължително да ползвам квалитетен крем с висок защитен фактор.
Е, казвала съм ви, че съм планинарка и сигурно няма нужда да ви казвам, че още с първите топли дни хванах раницата и дръпнах по планинските пътеки. Слънцето горе наистина жари и гори страшно – и най-много лицето. Нямаше как да не се сетя за препопъката на лекарката и реших – ще инвестирам малко повече пари, но ще си купя хубава слънцезащитна козметика, ще си я ползвам цяло лято. Влязох в кварталната аптека, която поддържа доста богат асортимент от класна козметика, поразгледах, спрях се на един крем, който струваше петдесет лева – по левче на всяка единица защита – беше петдесети фактор. Попитах дали нямат мостра – така де, поне да видя дали консистенцията ме устройва. Естествено нямаха. Реших, ще купувам, какъвто и да е – стига да върши работа. Прибрах се вкъщи и макар да беше вечер, реших да тествам. И що да видя – кремът не е бял, а кафяв като фон дьо тен. Е, оказа се, че е от така наречените тониращи кремове. Със защита, ама и с цвят. Оптимистите ще кажат: с цвят, ама и със защита.
А пък аз се сетих за оная глава от Патиланско царство, в която патиланци бяха заменили крема на Баба Цоцолана с боя за обувки. И аз като нея в цвят ще се придвижвам из дебрите планински. 🙁
