Uncategorized

След първото – второ

След първото – второ
Rate this post

Първото дете винаги е особено голяма емоция. Бременността, всяко помръдване на плода и вълненията преди раждането. Когато се роди, детето не спираме да се въртим около него и да наблюдаваме всяко негово движение, мимика, усмивка, жест, опити за произнасяне на думи, първи стъпки.

Но също така децата ни изпиват всички сили. Енергията си я даваме само на тях, а дали сме готови да повторим всичко от начало? Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. Всяко дете е различно, с различен характер и необходимости за внимание. Има такива, които нощем почти не се будят и такива, които не оставят родителите си да поспят дори за миг.

Освен това всяка една жена сама трябва да реши дали иска да подложи тялото си на още една бременност. Все пак говорим за сериозни изменения на тялото, които причиняват значителен дискомфорт, да не говорим за самото раждане. Да, то може да е естествен процес, но въпреки това аз лично съм на мнение, че жената е тази, която трябва да реши дали иска да се случи това с нея, кога да се случи и каква да е разликата между двете или повечето деца.

Може да звучи егоистично, но ако мъжът иска дете, не може да принуди жената да му роди, ако тя не е готова за това нещо. Същото важи и за жените – те не могат да принудят партньорите си да създадат поколение, ако те не са готови да поемат тежестта и отговорността, която идва с това да имаш дете.

Каква е разликата между вашите деца, ако имате повече от едно и седял ли е някога въпросът дали искате да раждате или не?