През последния месец се опитвам да погледна на живота от малко по-философска гледна точка. Някак гледайки света ни в какво се е превърнал, си мисля, че живея в най-материалната точка на Вселената. Затова днес споделям с вас извода, до който достигнах. А именно, че възприятието към хората разкрива какъв човек си всъщност.
Голяма скандал избухна около интервенцията на двамата представители на семейство Петканови. Защо им бе нужно да правят ринопластика? Какъв пример дават на останалите? Полюсите на мнения на последователите им бяха разнопосочни, но пък стартира един обществен дебат. Трябва ли да се впишем в съвременните стандарти за красота и всички да са перфектни визуално?
Аз няма да давам еднозначен отговор на въпроса, а ще изложа собствената си теза. Като представител на тези хора, които имат кусури във визията си, повярвайте много съм мислил за интервенции. Но какво ще ми даде това – само повишаване на егото, че имам привлекателност и симетрия. И може би другите ще ме харесват повече.
Обаче защо е необходимо да се получи всичко това, като е фалшиво? Всъщност ние самите нямаме проблем със себе си – че имаме големи и криви носове или бенки, или каквото там кажете, че е неестетически красиво. Проблем имат останалите и това как изглежда в техните очи. Именно отношението им към други човешки същества, които според тях не притежават природна красота, показва и как виждат света.
Накрая излиза, че ако забелязваш грозното и му отдаваш значение, то влиза в теб. Но ако се отдадеш на красотата и се опиташ да я видиш във всичките ѝ форми, то тя ще царува в теб. Звучи клиширано, но само се опитайте един ден да живеете по този начин и гарантирам, че на следващия светът ви вече ще се е променил.
