Осми март отмина и със сигурност ще ви се стори, че малко съм закъсняла с призивите за женска солидарност и борба срещу очевидно неравнопоставеното отношение между мъжете и жените, но тя темата не ми дойде във връзка с международния ден на жената и с делото на Клара Цеткин и Роза Люксембург, а във връзка с принципа на някои партии си редиха листите. Ставаше въпрос за квотен принцип по полов признак. Или иначе казано, в листите имаше имаше запазен процент места за жени. Самият факт, че се налага да се въвежда такъв принцип, вече говори, че очевидно има някакъв проблем и жените са подценяване при заемането на ръководни длъжности и да кажем, при възлагането им на важни обществени функции. И понеже дълбоко ме вълнува проблема с равнопоставеността, реших да проследя как ще бъде изпълненот това обещание и ще се спази ли тази квота в листите на една определена партия, която беше заявила това. Да, в интерес на истината го спазиха, с абсолютна точност. Само че – жените бяха поставени на реално неизбираеми места. Е, такива ти му предизоборни и женски истории. Така да се каже, делото на Клара Цеткин, на Роза Люксембург и на други видни деятелки за женско равноправие е успяло, но само донякъде. До един осми март, на който обираме женските си активи за цяла година. А после положението е: било каквото било, от утре ще бъде пак, каквото беше. Толкова за мъжете, за жените, за квотния принцип, за листите и за равноправието.
