Помните ли приказките от детството си? Там Червената шапчица можеше да излезе с баба си от корема на вълка невредима, Пепеляшка да се вози в трансформирана тиква, а Спящата красавица можеше да спи сто години и да се събуди от целувката на принца? Тогава, докато ни четяха тези приказки, фантазията ни беше толкова неограничена, и бяхме напълно убедени, че накрая доброто побеждава. )
Много хора днес си позволяват да твърдят, че детските приказки са вредни за децата ни, защото ги карат да фантазират и ги пращат в илюзьорен свят, вместо обективно да изучават реалността, в която живеем, където подобни чудеса никога не се случват. Аз не мисля като тях, детските книжки са много важни за развиването на въображението на децата и фантазията им, която пък е много, много важна за тяхното развитие, в приказките има и много вплетени поуки, а и според мен ги учат на доброта.
В днешно време обаче, за съжаление ние възрастните наблягаме повече на рационалното мислене, отколкото на творческото, а знаем, че само двете заедно могат да оформят един високоинтелигентен човек и според мен още от ранна възраст трябва умерено да се развиват и двете паралелно. Освен да учим децата да смятат и четат отрано, трябва да ги учим и на емоционалност – как да я владеят и да я използват. Мисля, че приказките са много добър автоучител в това отношение.
Затова – намирайте време и четете по някоя друга приказка на децата си. И ако не сте успели да съхраните подобни книжки от вашето детство – мога да ви препоръчам поредицата „Приказната съкровищница на света“ от издателството на Светослав Кантарджиев – „Ню Медиа Груп“ – книжките са на достъпни цени и включват приказки от много държави. И се запитайте, какво научихте вие от тях преди години.
