Съвременния българин има сложна връзка с изкуството. Театралните постановки са редовни, местата в залите – пълни. Различни градове печелят титли като „Европейска столица на културата“ и „Европейска младежка столица“, което намеква, че културата се среща на много места в България. Панаирите на занаятите често-често гостуват из цялата страна. Въпреки това често говорим с лека насмешка за някои от тези събития – никой не е критикувал фестивала „Mood for food” в Пловдив и наполовина колкото някои от останалите събития покрай инициативата Plovdiv 2019 – сигурно защото на „Mood for food” имаше основно храна. В българската история има доста примери за недоволство, даже протести срещу някои културни и творчески проекти, защото са се считали за разхищаване на пари. Вярно ли е наистина, че сме толкова бедни душевно, че нямаме нито време, нито желание да се радваме на радостите в живота, които не се ядат?
Според мен не – в България съществуват много, които не само оценяват културата и изкуството, но и градят живота си около тях. Не говоря само за известни артисти, които вече са спечелили обичта на народа, а и за съвсем обикновени хора, които с труд и упоритост са създали нещо необикновено и което днес носи радост на околните. Сред тях са не само творците, а и тези, които прилагат творчество към начинанията си и по този начин ги правят неповторими.
Пример за това е столичният ресторант „Космос“, където интериорът, музиката, осветлението и майсторски приготвената храна се събират в едно истинско преживяване. Собственикът Николай Григоров влага същото творчество в рецептите си, както в цялостния дизайн на ресторанта – менюто се състои от типично български ястия пречупени през призмата на съвремието и превърнати в произведения на кулинарното изкуство.
От другата страна на този ред на мисли седи съчетанието между мода, музика и изкуство, което са чантите на марката „Клошар“, със съвременни и ретро дизайни, които задължително включват истинска вградена грамофонна плоча. Освен прекрасните модели, подходящи за широк набор от вкусове, които вече се намират на сайта на бранда, авторите на тези аксесоари – Деян Миленков и сестра му Наталия – предлагат на клиентите си и възможност за чанти по поръчка; творения на модата направени лично за тях.
Общото между тези привидно напълно различни фирми, освен творчеството, които влагат в услугите и продуктите си и всеотдайността им към работата, която вършат, е че и двете са открили нужната подкрепа да стартират своя бизнес от едно и също място – Микрофинансираща институция ДЖОБС. МФИ Джобс е дъщерно предприятие на Българската банка за развитие, с главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев. Още от самото си създаване, ББР подпомага финансирането на стартиращи, малки и средни предприятия, както и проекти с полза за социалното и икономическото развитие в страната. За да продължава културното развитие на България са нужни не само креативни личности с умения в бизнеса, а и подкрепа за дейността им – както от обществото, така и от институциите.
ББР и дъщерните ѝ компании неведнъж са гласували доверие на предприемачи без опит, но с визия и истински добри идеи. През първите две години от управлението на банката, Стоян Мавродиев основа три нови дъщерни дружества към съществуващите пет. Начинът, по който оперира откритият през 2018 г. Фонд за капиталови инвестиции, макар и да е по-подходящ за компании във фаза на развитие, показва отношението на финансовата институция към българските предприемачи – получават шанс не само фирмите в сферата на иновациите и технологиите, а всички, които имат потенциал за развитие, без значение от сектора. Във портфолиото на ББР виждаме, че това е част от ценностната система на банката още от самото начало и това продължава да е така и занапред.
Какво означава една държава да е „развита“ е спорен въпрос. Аз също не мога да дам еднозначен договор, но вярвам, че не е достатъчно да е иновативна само в едно отношение – икономическото развитие трябва да върви ръка за ръка със социалното и културното. Това, че в България съществуват творци във всички браншове, дори в бизнеса, и че има система, която да ги подкрепя, говори, че някой ден и другите страни ще могат да нарекат държавата ни „развита“.