Гледах се в огледалото и синьото ми яке ми се стори като тъжен спомен за миналото лято. Над София тегнеше безкрайно сиво-синьо небе вече седмица и светлината в стаята беше толкова плоска, че синьото ми изглеждаше просто безвкусно. Реших, че не мога повече да се правя, че сезонът е друг. Има нещо уморително в това да се бориш с очевидното.
Не бих посъветвала никого да се вкопчва в синьото, когато термометърът падне под десет градуса. То е цвят на морето, на лекотата, на топлото слънце. Есента обаче е време на тежест и текстура, на неща, които те държат здраво за земята. В синьо през октомври просто се сливаш с този студен монотон. Вместо акцент, то става камуфлаж за меланхолията.
Чудя се дали изборът на цвят е просто въпрос на вкус или подсъзнателен опит да се защитим от студа. Да се опитваш да изглеждаш свежо и ярко, докато всичко около теб увяхва, е психологически изтощително. Магазините за бърза мода наливат в нас „студени“ нюанси, сякаш искат да ни направят по-сериозни и дистанцирани. Аз обаче реших да не се поддавам.
Замених синьото с горчица, теракота и тъмнозелено. Тези цветове не са просто „модни“ – те са като топъл пласт за очите. Когато изляза на улицата с кафяво палто или жилетка в цвят охра, усещането е съвсем различно. Не се опитвам да се противопоставя на сивото небе, а се вписвам в него като нещо стабилно, като нещо, което носи свой собствен огън. Наблюдавам хората в метрото – повечето изглеждат като сиви петна, и ми става малко тъжно, че се лишават от тази малка радост, която може да даде един правилен нюанс на кафяво или тъмнозелено.
Зададох си въпрос, на който няма лесен отговор: дали цветовете, които избираме, са опит да променим вътрешния си климат или просто реакция на хаоса навън? Може би гардеробът е единственото място, където още имаме право на малка революция срещу сивото. Изхвърлих синьото от предния дял на гардероба и освободих място за земни тонове, които не се опитват да ме лъжат, че е лято.
Небето пак ще стане синьо, но засега ми е достатъчно да виждам теракота в огледалото.
Съвсем те разбирам. И аз имах същия проблем със синьото яке, което стоеше супер през лятото. Накрая реших да го сменя с едно по-плътно, тъмнозелено, което ми стои по-добре на фона на тези сиви дни и дори малко ме стопля визуално. Сега синьото го вадя само когато изляза на някой слънчев уикенд.