Още като дете, когато майка ми режеше лук за манджа, си спомням как сълзите ми напираха и носът ми се запушваше. После ми обясниха защо — острата воня на сярата, дето дразни лигавицата. Години по-късно, в един курс по аюрведа, пак се върнах към лука. Там обаче го хвалеха като лек за какво ли не — от настинки до безсъние. Не знам дали вярно, ама ми стана любопитно защо точно този зеленчук, дето ни кара да плачем, може да е полезен.
Оказва се, че в лука има едни съединения, наречени флавоноиди, които действат като антиоксиданти. Те пазят клетките от стареене и възпаления. А в аюрведа се ползва и за баланс на трите доши — вата, питта и кафа. Разбира се, не вярвам на всичко, ама си мисля, че древните хора са знаели нещо, което ние забравяме.
Последната ми среща с лука беше в кухнята, докато готвех една супа. Сълзите пак дойдоха, ама вече ги приемам с усмивка. Все пак, това е зеленчук, който ни кара да плачем, а после ни прави по-здрави. И ако трябва да избирам между сълзите и боледуването — предпочитам да плача.
А най-хубавото е, че лукът е евтин и достъпен за всеки. Не е като онези скъпи добавки и суперхрани, дето ги рекламират по телевизията. Един лук и една тенджера — и вече си на прав път. Понякога простотата е най-добрият лек. И дори да не вярвате в чудесата на аюрведа, лукът винаги ще ви напомня, че дори в най-обикновените неща се крие нещо ценно. А аз, като жена, която обича да се грижи за себе си, не бих подценила и най-малкия помощник в кухнята.
Честно казано и аз като малък плачех като режа лук, все едно ме бият. После като пораснах, майка ми ми каза да държа парче хляб в устата и наистина помага, не щипе толкова. Дори пробвах да го готвя с повече лук, ама честно казано, не усетих някакви специални ползи, освен че става вкусно.
Преди години, когато тренирах активно, една треньорка ме посъветва да ям суров лук преди тежки тренировки. Каза, че отварял дихателните пътища. Не знам доколко е вярно, но наистина усещах, че дишам по-леко и не се задъхвах толкова бързо. Иначе майка ми винаги казваше, че лукът е естествен антибиотик, особено за настинки, и винаги ми даваше да смуча парче лук, когато се разболея.
Интересно, че лукът може да действа и като лек, а не само да ни кара да плачем. Ще опитам да ям повече суров лук с надеждата да ме пази от настинки, особено сега през есента. Никога не съм се сещал за флавоноидите в него, но това обяснява доста неща.
Много ми хареса как свърза лука с аюрведа, защото и аз съм попадала на подобна информация. Наскоро четох, че освен флавоноидите, в лука има и доста кверцетин, който бил добър за кръвното. Аз лично го ползвам най-често като лек при първи симптоми на настинка — правя си чай с мед и лук и помага.