Още като дете, когато майка ми режеше лук за манджа, си спомням как сълзите ми напираха и носът ми се запушваше. После ми обясниха защо — острата воня на сярата, дето дразни лигавицата. Години по-късно, в един курс по аюрведа, пак се върнах към лука. Там обаче го хвалеха като лек за какво ли не — от настинки до безсъние. Не знам дали вярно, ама ми стана любопитно защо точно този зеленчук, дето ни кара да плачем, може да е полезен.
Оказва се, че в лука има едни съединения, наречени флавоноиди, които действат като антиоксиданти. Те пазят клетките от стареене и възпаления. А в аюрведа се ползва и за баланс на трите доши — вата, питта и кафа. Разбира се, не вярвам на всичко, ама си мисля, че древните хора са знаели нещо, което ние забравяме.
Последната ми среща с лука беше в кухнята, докато готвех една супа. Сълзите пак дойдоха, ама вече ги приемам с усмивка. Все пак, това е зеленчук, който ни кара да плачем, а после ни прави по-здрави. И ако трябва да избирам между сълзите и боледуването — предпочитам да плача.
А най-хубавото е, че лукът е евтин и достъпен за всеки. Не е като онези скъпи добавки и суперхрани, дето ги рекламират по телевизията. Един лук и една тенджера — и вече си на прав път. Понякога простотата е най-добрият лек. И дори да не вярвате в чудесата на аюрведа, лукът винаги ще ви напомня, че дори в най-обикновените неща се крие нещо ценно. А аз, като жена, която обича да се грижи за себе си, не бих подценила и най-малкия помощник в кухнята.
No Comments