Гледах се в огледалото и синьото ми яке ми се стори като тъжен спомен за отминаващото лято. Реших, че не мога повече да се правя, че сезонът е към края си, макар и с предвиждането на нова гореща вълна в края на месеца. Има нещо уморително в това да се бориш с очевидното.
Не бих посъветвала никого да се вкопчва в синьото, когато термометърът падне. То е цвят на морето, на лекотата, на топлото слънце. Есента обаче е време на тежест и текстура, на неща, които те държат здраво за земята. В синьо в края на август, вместо акцент, носиш камуфлаж за меланхолията.
Чудя се дали изборът на цвят е просто въпрос на вкус или подсъзнателен опит да се защитим от студа. Да се опитваш да изглеждаш свежо и ярко, докато всичко около теб увяхва, е психологически изтощително. Магазините за бърза мода наливат в нас „студени“ нюанси, сякаш искат да ни направят по-сериозни и дистанцирани. Аз обаче реших да не се поддавам.
Замених синьото с горчица, теракота и тъмнозелено. Тези цветове не са просто „модни“ – те са като топъл пласт за очите. Когато изляза на улицата с кафяво палто или жилетка в цвят охра, усещането е съвсем различно. Не се опитвам да се противопоставя на сивото небе, а се вписвам в него като нещо стабилно, като нещо, което носи свой собствен огън. Наблюдавам хората в метрото – повечето изглеждат като сиви петна, и ми става малко тъжно, че се лишават от тази малка радост, която може да даде един правилен нюанс на кафяво или тъмнозелено.
Зададох си въпрос, на който няма лесен отговор: дали цветовете, които избираме, са опит да променим вътрешния си климат или просто реакция на хаоса навън? Може би гардеробът е единственото място, където още имаме право на малка революция срещу сивото. Изхвърлих синьото от предния дял на гардероба и освободих място за земни тонове, които не се опитват да ме лъжат, че е лято.
Небето пак ще стане синьо, но засега ми е достатъчно да виждам теракота в огледалото.
Много ми хареса разсъждението ти за синьото яке. Всъщност точно това ми попречи да си взема светлосиньо есенно яке, което гледах онзи ден. Твоята статия ми помогна да си кажа, че е по-добре да заложа на нещо по-тежко и земно като цвят.
Съвсем те разбирам. И аз имах същия проблем със синьото яке, което стоеше супер през лятото. Накрая реших да го сменя с едно по-плътно, тъмнозелено, което ми стои по-добре на фона на тези сиви дни и дори малко ме стопля визуално. Сега синьото го вадя само когато изляза на някой слънчев уикенд.
Много ми хареса как описа чувството със синьото яке – направо се усеща като тъжен спомен. И идеята за „камуфлаж за меланхолията“ ми се стори много точна и образна. Есента наистина е по-земна и тежка и в гардероба ми започва да влизат повече кафяво и зелено.