Писма

Предполагам, всички сте ставали жертва на писма, които някой ви праща на електронната поща, понякога даже в реалната ви пощенска кутия или пък публикува на стената ви в някоя социална мрежа. Писмо, което ви заклеват да препишете десетина пъти, ако не го направите, ви заплашват, че ще ви се случат страшни трагедии, като за достоверност се цитират по имена, възраст и професия неблагоразумниците, които са си позволили да не спазят препоръките на списвача на писмото, и наказанията от съдбата или не знам от кого точно, които са последвали. А за поощрение на изпълнителните се цитират, пак поименно и подробно, онези, които са преписали писмото, и голямото щастие, което ги е сполетяло след това. Винаги ме е дразнел този епистоларен тероризъм, още повече ме е учудвало, че понякога подателите са хора, които в никакъв случай не са с ограничен умствен багаж – с добро образование и престижни професии. Оня ден обаче истински се ядосах след поредния такъв епистоларен бисер. Получих го на лични във Фейсбук от една виртуална приятелка. Наред със всички дежурни подробности, характерни за този жанр, в конкретното писмо, което беше написано от името на някакво убито момиче с руси плитки, ме заплашваха, че ако не го препиша десет пъти и препратя, в късни доби ще ме посети въпросното момиче и ще последва нещо много лошо, забравих какво точно. Ако не беше толкова шизофренично, може би щеше да бъде смешно. Ама се питам няма ли някакъв закон, дето да ги лови тия епистоларни злодеи. Че то това си е  жив психологически тормоз. Засега блокирах въпросната приятелка без обяснения. Ако скоро не постна, поне ще знаете какво и защо ме е сполетяло. Дръжте отговорно за изчезването ми момичето с русите плитки.:)