Не веднъж на страниците на блога ми съм изплаквала болката на почти всяка жена – борбата с наднорменото тегло. И съвети за диети съм давала, и против хапчета за отслабване съм писала. Истината обаче е, че след едни определени години нататък борбата с килограмите става мисия невъзможна, ако разчиташ само на изтощително гладуване. Трябват си комплексни усилия, които за мое съжаление включват освен промяна на хранителния режим, и сериозни тренировки в спортната зала. Поне три-четири пъти в седмицата. Което значи едно десетина-дванадесет часа седмично, ако сметнем и времето за отиване и връщане до залата. Колко от работещите и грижещите се за семейство жени могат да си позволят да отделят такова време. Аз поне не познавам много, а още по-важното и аз самата не съм от тях.
Мислих, мислих и реших – ще се купува някакъв спортен уред за домашно ползване. Направих лична преценка кое е най добре – колебаех се между велоергометър, кростренажор и бягаща пътека. Колелото отпадна съвсем логично, защото натоварва само долната част на тялото и честно казано, от него не се отслабва особено. Кростренажора ми го препоръчаха като идеален уред не само за отслабване, но и за стягане – отказах се, защото при пробата се оказа, че е доста натоварващ и труден, а на мен все пак ми се иска да има и известно количество удоволствие от движението. Затова заложих на класиката и си купих бягаща пътека – на изплащане, защото избрах от по-скъпите и качествените, все пак не искам спестеното от фитнес време да отива в постоянно посрещане на майстори, които да я ремонтират.
Равносметката – много спестено време, защото обикновено бягам, докато гледам любимия си сериал, и месечни вноски на цената на картата ми за фитнес.
