Ако скоро не ви се е случвало, то със сигурност някъде по-назад във времето сте изпадали в подобна ситуация или някъде напред ще се случи. Просто защото и срещите, и разделите са част от живота – и от личния ни, и от този на близки до сърцето ни хора.
А ситуацията е такава – приятелката ви се е разделила след дълготрайна или пък по-кратковременна връзка с партньора си и се чувства зле. Изпада в депресия, тревожност, задава си мъчителни въпроси. Чувства се зле. Кой би се чувствал щастлив след подобен развой – без значение дали самият той е инициирал нещата, или не. Съвсем логичен в такива случаи е подтикът и желанието да окажете приятелска помощ, да я разведрите, да й покажете, че животът продължава, че оставяме любови и любими зад себе си, но също така има много и пред нас.
Разбира се, че терапията с разговори помага – но донякъде. Най-важното и това, което задължително трябва да направите, е да й попречите да се затвори в себе си, да се затвори вкъщи и ден и нощ да нищи защо и как точно се е стигнало до бедата, да си вменява съществуващи и несъществуващи вини, да си създава комплекси. Затова – изкарайте я от черупката. Изведете я навън, сред хора, на места, където се случват интензивни контакти, където може да види, че интересни и стойностни мъже съществуват, че може би нейният нов човек е някъде там сред тях и че единственият начин да го намери и срещне, е отварянето към света и новите неща, които я чакат в него.
Да, няма да е лесно. Ще трябват усилия, увещания. Но пък приятелите са за това, нали!? Иначе в светли, радостни и безпроблемни моменти всеки може да бъде спътник.
