Темерут, проклетия, гаден характер, лош човек… все названия за някого, който в даден момент ни дразни. Всъщност не мисля, че такива хора са изобщо лоши. Е, може би сред тях има и злобари, но опитът ми на жена, живяла години с мъж с…хм… тежък характер, ми показва, че голям процент от точно, точно тия хора се чувстват по-скоро неразбрани и не знаят как да отреагират правилно на света. Затова често се мръщят, реагират остро, склонни са да те обидят дори без да искат, само защото с нещо си ги накарал да се чувстват застрашени. Затова околните нерядко ги избягват.
Те самите съзнават, че не са харесвани, но не откриват начин да се променят. Но тук говорим за една насилствена промяна, която по-скоро се асоциира с “да отговориш на нечии очаквания”. И като не знаят как да отреагират както подобава сами изпадат в състояния на самосъжаление и чувстват, че са се провалили и не заслужават ничия обич. Ах, колко пъти съм се сблъсквала с такива хора. Слава богу, попаднали са в мое лице на човек, който идеално ги разбира.
За тях имам една много хубава шведска поговорка: “Обичай ме, когато най-малко заслужавам, защото точно тогава наистина имам нужда”. Смятам да я препоръчам на всеки, който има в обкръжението си такива упорити и инатливи представители… и нека помни, че те всъщност са меки и чувствителни души.
