По принцип не съм фен на гумените ботуши. Изглеждат ми прекалено обикновени, грубовати и на моменти дори ме дразни самата им визия. Все едно всеки момент се каниш да нагазиш в невидимо блато. Смятах, че няма модел на света, който да ми хареса достатъчно, за да си купя гумени ботуши… до онзи ден, когато всичко се промени.
Вървях с една приятелка и както си говорихме обичайните женски приказки и клюки, минахме покрай един скъп магазин. От онези марковите, където всяка стока е с трицифрена, а понякога и с четирицифрена цена. На витрината бяха изложени невероятни тъмно зелени гумени ботуши, в които се влюбих мигновено, след като ги видях. Беше хем странно, хем изненадващо. Предполагам, че всяка жена може да разбере за какво говоря. Това е любов от пръв поглед, на чиято сила е почти невъзможно да устоиш и веднага си купуваш онази блуза, онази рокля, онези обеци или онези обувки.
Е, в моя случай не посмях дори да вляза в магазина, за да пробвам ботушите, защото се притесних, че направя ли го, ще ми харесат прекалено много. Или щях да съжалявам повече в последствие, или щях да дам безбожно много пари за нещо непредвидимо и вероятно ненужно ми в момента… беше наистина трудно да издържа на изкушението.
