Това не е текст за онези вечни приятелства, които трябва да се доказват и да се изтъкват. Всъщност това не е и материал за приятелството в обща форма. Тук наблягам на нещо, което се появи преди почти 30 години и още ни държи в плена на магията си – сериалът „Приятели“. А както знаете, той имаше и своето продължение.
Тъй като аз съм един от лудите фенове на ситкома, нямаше как да не включа този паметен момент и в блога си. Но за тези, които не са запознати, ще кажа, че продължението всъщност не беше още един епизод или пък филм. Бе избран много деликатен начин, връщаш всички актьори и създателите на сериала обратно на снимачната площадка.
Имаше препрочитания на сцени, имаше сълзи, имаше смях, имаше разкрития. Нали знаете, от всичко онова, което съществува в човешките приятелски взаимоотношения. За феновете това бе най-прекрасният начин, по който можеше да продължи „Приятели“. Носталгията бе пълна, но и някак успяха да ни накарат да погледнем с друг поглед.
Така например аз разбрах, че между Рос и Рейчъл или Дженифър и Дейвид е имало истинско привличане на снимачната площадка. Това определено даде нов пласт и следващия път като си пусна пак да преизгледам сериала, ще следя за тези моменти. Написаните реплики на Кортни, вещите от декора на Лиса, шегите на Мат, трудните периоди на Матю – всичко това даде нов човешки вид на сериала.
Но от всичко изгледано се замислих. Там на екрана е забавно, ала вътрешно е и трудно. Сега вече за мен „Приятели“ не са просто развлекателно шоу, но и абсолютно съпоставими реални хора, в които може да се припознаем и ние самите. Ето защо и истинските ни, и тези от екрана – приятели завинаги трябва да има.
