В предния пост ви разказах за съмненията си относно това, дали съм готова да стана майка и дали ще се справя с тая роля. И в тази връзка искам да ви споделя за впечатленията, които имам от колежки и приятелки около себе си, които вече са станали майки. Да ви кажа заради забързания и много натоварен живот на съвременната жена те са се превърнали в едни телефонни майки. Сутрин, като пристигнат на работа, звънят на детето да го проверят дали е пристигнало в училище, в голямото междучасие – дали е закусило, после – дали се е прибрало от училище, дали е обядвало, пише ли си домашните и т. н.
Аз ги наричам дистанционни майки или телефонни майки. Не ги обвинявам, просто времената са такива. На жените им се налага да работят наравно, че понякога и повече от мъжете, и да участват пълноправно в издръжката на домакинството. Мисля обаче, че трябва да стане държавна политика майките да бъдат третирани с по-специален статут на пазара на труда. Първо, смятам, че платеният отпуск по майчинство категорично трябва да е, докато детето навърши три години, защото детските ясли май само разсейват вируси и разболяват децата. И мисля, че когато младата майка започне работа, поне 
докато детето навърши 14 години, трябва да е с намaлено работно време – примерно шест часа – и не виждам в това някакъв проблем, защото съм сигурна, че за 6 часа една жена ще отметне работа колкото един мъж за 8 часа работен ден. Ако ви звучи много феминистично, ще ви кажа, че нямам нищо против същите привилегии да бъдат ползвани от мъжете, които се заемат с отглеждането и възпитанието на децата. 🙂 Чакам мнения и други предложения.
