Идеалът, който убива

Бегло погледнах тия дни една статия със заглавие Израел каза НЕ на свръхслабите модели. Която и даде повод за днешните ми размисли. От години модната индустрия налага като идеал свръхслаби манекенки. И млади момичета с неукрепнала още физика и психика започват на живот и смърт да следват този идеал. И до такава степен се вманиачават, че престават да виждат реалния си образ в огледалото. Както се казва в оня стар виц – никога не си достатъчно богат и достатъчно слаб. Ако не са генетично заложнени като супер слаби, пътищата пред тия млади момичета в следването на налагания им отвсякъде идеал са два, и двата много страшни. Единият път е анорексията, другият е булимията. За непознатите и двата термина означават заболяване на психиката, а не обикновено хранително разстройство. В случая на анорексията момичетата постояно намаляват количеството на приеманата храна, почти, а понякога и напълно гладувайки – телата им стават слаби като скелети, но това, което виждат в огледалото, никога не им е достатъчно. При булимията няма отказ от хранене, даже, напротив, прекаляване с количествата – след което идва изпразване на стомашно съдържимото, т.е. връщане на храната – резултатите са същите, макар и постигнати по друг начин, организмът е лишен от жизнено важни хранителни вещества, което често води до непоправимо увреждане на жизнено важни органи. Ето това е цената на постигането на идеала, налаган от модните диктатори години наред. Видно обаче е дошло време за ревизията му. И ако модните законодатели искат да докажат, че са диктатори не само на модата, но и на морала, те са на ред.