Понякога най-изгодната сделка се оказва най-скъпият начин да изхвърлиш пари.
Във вторник миналата седмица се разхождах из един от онези хипермаркети, където въздухът мирише на синтетика и евтини промоции. Погледът ми се спря на една блуза с лек блясък, която под лампите на витрината изглеждаше почти като коприна. „От 40 евро на 15 – сделка!“, казах си, а на касиерката се усмихнах така, сякаш току-що бях спечелила от лотарията. В джоба ми тежеше усещането, че съм надхитрила системата и съм се сдобила с нещо „луксозно“ на безценица.
Истината обаче ме настигна още при първото пране. Знаете ли това чувство, когато извадиш от сушилнята нещо, което е станало по-малко, по-уморено и по-безформено? Блузата не просто се сви – тя сякаш се отказа от всякакъв опит да бъде дреха. Шевовете се разнищиха по раменете, материята се разтегли до прозрачност и вече не можеше да скрие нищо, освен факта, че е евтина. Тогава, гледайки разкъсаната тъкан
И точно за това ми напомни – веднъж си купих един шал за 10 лева, уж кашмир, а на втората зима вече беше на топчета и се разнищваше. Понякога наистина е по-добре да дам повече пари за нещо качествено, отколкото да се връщам пак след месец в магазина.
Интересно, че блузата не просто се свила, а буквално се отказала от всякакъв опит да бъде дреха. Има ли някаква надежда тя да се оправи или вече е окончателно загубена кауза и трябва да се мисли за някакво преправяне? Понякога при подобни неща човек може да измисли някаква нова употреба, ако не става за носене.