Винаги съм си мислела, че възрастовата дискриминация си е чисто български или поне балкански проблем. Може би защото съм гледала много американски филми, в които секретарките в сериозни фирми са на възрастта на майка ми. Скоро обаче попаднах на статия, която беше посветена на възрастовата дискриминация при IT специалистите в Америка и ми стана ясно, че това съвсем не е български патент. Та в тази връзка се сетих за две неща. Първо – за една поздравителна картичка за рождения ми ден, която миналата година ми прати моя приятелка, живееща от няколко години в Германия. Картичката беше много интересна – отпред беше нарисувано едно колело, нещо като колелото на късмета, но в секторите, десет на брой, бяха отбелязани различни години примерно 20, 21 и така до 29 примерно, а в центъра на този кръг беше закачена една подвижна стрелка, с която с придвижване се отбелязваше секторът с възрастта, която навършва рожденикът, за когото е поздравителната картичка. Това, което ме впечатли в тази картичка обаче, не беше фактът, че е многослойна, а странният механизъм на стрелката – тя можеше да се движи само в една посока, напред, към увеличаващите се години. Сетих се покрай тая статия и за една народна приказка, в която царят заповяда да убият всички възрастни хора в царството, защото само подяждали другите, а нямали никакъв принос за общото благо. Краят на приказката всички го знаете, както и поуките. Та нямам идея на кого за първи път – явно е било в стари времена – е хрумнала идеята, че моженето е обратно пропорционално на възрастта. Сигурна съм обаче в едно, че и за тези, които днес още си го мислят, немската картичка също отчита годините само възходящо.
