Винаги съм знаела, че не е много хубаво човек да се радва предварително. А пък обяви ли и публично това, на което се е зарадвал, почти винаги нещо се проваля. Е, нещо подобно се получи и с моя курорт, който трябваше да се състои с основна цел ъпгрейтване на шиповете ми във врата. Ако си спомняте, похвалих ви се, че най-после и аз ще се възползвам от различните осигурителни и здравни вноски, които съм ползвала дълги години, и ще ходя по клинична пътека в някоя от балнеологичните бази на Министерството на здравеопазването. Даже се бях спряла и на Стрелча. Да, ама плановете, дето си прави един оптимистично настроен човек, са едно, пък реалностите на българската здравноосигурителна система съвсем друго. Оказа се, че както и много други придобивки, които уж имаме срещу парите, които внасяме всеки месец за здраве, всъщност ги нямаме. Звъннах аз в първия санаториум, обстоятелствено им обяснявам какъв е случаят – така де, новак съм, за първи път ми е. Изслуша ме служителката с ясно доловима и по телефона досада и отсече: местата са резервирани до лятото на следващата година!!! Викам си, сигурно съм избрала най-квалитетното място, напливът е голям и затова няма места. Пробвах на други три-четири – и там същото. Реших да се обадя в централата в София, да попитам дали пък нямат единна информационна система, в която да има данни има ли въобще някъде свободни места в близките месеци, за да не звъня по балнеологичните им центрове в цяла България. Е, разбира се нямало, информира ме служителката също толкова лаконично и неучтиво като първата. Отказах се. Разбира се, най-лесно е да обясня ситуацията със суеверието, че съм побързала да се похваля. Само че истината е, че при българската система за здравни грижи и да мълчиш като риба, и да излезеш да изкрещиш на площада – все тая. Просто няма никой и нищо. При това обгрижване вероятно скоро и пациенти няма да има.
