Въобще няма да става въпрос са хартия и принтери, както може би сте се подвели по заглавието, а за мед. Ама не за химичния елемент, ами за оня сладък и полезен продукт, който цяло лято събират работливите пчелички.
За любовта си към здравословния начин на живот и интереса си към всички продукти, които могат да ни приближат към него, няма да ви обяснявам, защото, ако направите кратък преглед на блога ми, със сигурност всеки втори материал ще е на подобна тема.
Затова по същество. Обичам меда не само защото е много полезен, но ми допада и като вкусови качества. Не се сещам за нищо по-вкусно от филия, намазана обилно с хубаво немско масло и полята с мед. С огромни резерви съм обаче към това, което се предлага в търговските мрежи или пък по малките специализирани магазинчета и пазарите. Затова предпочитам да пазарувам или директно от производител – при това от проверен, да знам в кои точно райони са му кошерите и да го знам, че е читав човек и в бурканите преобладаващо не е нещо, което няма никаква допирна точка с пчелния продукт; или от специализираните изложения, които няколко пъти в годината организират пчеларите.
Е, на една такава изложба попаднах миналата седмица. Опасно място за човек като мене – защото оставя точно толкова пари, колкото има в джоба си. Доста неща си купих, но на един от бурканите стоеше точно надписът от заглавието – РАЗПЕЧАТКА. Сигурно много пъти сте виждали, но просто не сте знаели, че се казва така – става въпрос за част от восъчната пита заедно с меда около нея. Купих го за майка ми – понеже наскоро в предаване по телевизията бях чула, че продуктът е много полезен за хора с проблеми с щитовидната жлеза. Продавачката много подробно ми обясни и в какви други случаи може да се използва и прочие полезна информация. Но покрай уточняването на подробностите забравих да питам най-важното – как се употребява въпросното нещо. Не попитах, защото си помислих, че е ясно – взема се с лъжичка определено количество и се изяжда. Да, ама тая работа се оказа невъзможна. По думите на майка ми се образувала една буца, която няма преглъщане. Проверих веднага в гугъл какъв е случаят. Оказа се, че наистина остатъчният восък не трябва да се яде. Дъвче се десетина-петнайсет минути и това е. Споделих случая, за да не се опитвате и вие да оползотворявате докрай пчелната пита – може да се окаже опасно. 🙂
